Еркечко-голишката етнографска група
Ваяците се отличават от другите балканджии по говора си, по носията си – една от най-старите в България, а донякъде и по своята външност – повечето са едри, високи, при това са известни като хитри, упорити, смели и предприемчиви хора.
Еркечко-голишка етнографска група
Ваяците са етнографска група, първоначално населяваща източните области на Стара планина – селата Голица, Козичино /Еркеч/ и Аспарухово /Ченге/. Самите ваяци се смятат за преки потомци на Аспаруховите българи.
Произход
Ваяците са с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на българската държава и впоследствие разселили се в Бургаска, Варненска, Силистренска и Добричка област, селата Голица и Маринка в днешна Украйна – Болградски район.
Отличителни белези
Ваяците се отличават от другите балканджии по говора си, по носията си – една от най-старите в България, а донякъде и по своята външност – повечето са едри, високи, при това са известни като твърде хитри, упорити, смели и предприемчиви хора.
Името “ваяци”
Името “ваяци” го дава акад. Любомир Милетич в началото на 20-ти век. Причината за това е честата употреба на сричката „ва“, вместо „бе“, „бре“ и други специфични фонетични особености в говора.
Население
Ваяците населяват общините Долни чифлик, Бяла, Аврен, Айтос, Аксаково, Вълчи дол, Девня, Дългопол, Несебър, Поморие, Провадия, Руен, Суворово и Шабла в областите Варненска, Бургаска и Добричка.
Ваяците
С особености на говора е свързан произходът на името на ваяците, преселници от балканските села Еркеч (дн. Козичино) и Голица и Източна Стара планина, които вместо частичката „бе” употребяват „ва” – „къде, ва”.
В миналото целият Източен Балкан е говорел на т.нар. г-диалект, който днес вече е представен само от Еркеч и Голица. През годините на турското владичество еркечани като дервентджии живеят относително спокойно, те са пазители на Хемските порти – прохода между Еркеч и Голица. Заобиколени отвред от опразнените от българите села, в които вече са се настанили турци, те продължават изселванията.
Днес региона на Голица и Еркеч (Козичино) е уникален етнографски и езиков резерват, посещаван от многобройни групи българи и чужденци.